Фасетите се използват за промяна в цветът на зъбите, за прикриване на дефекти по зъбната повърхност, за промяна на малки позиционни деформации в зъбите, за промяна на формата на зъбите. Фасетите представляват малки люспи, изработени от порцелан или пластмаса. При коронките се налага да се изпилява целия зъб, при което той отслабва и се унищожава доста от зъбната структура. При фасетите това не е така, изпиляването е минимално и засяга основно външната видима повърхност.  След като фасетите са готови, те се циментират трайно в устата на пациента. Порцелановите фасети имат трайност средно между 5 и 10 години. Фасети не се изработват при пациенти, които стискат и скърцат със зъби, имат вредни навици, при умъртвени зъби със силно разрушено дентиново ядро и зъбна повърхност. 

При липса на корени и зъби,  в костта се поставя изкуствен първообраз на корена – имплант, изработен  от титан. Имплантатът е обикновено винт от титан, но съществуват и други форми на имплантати, като такива наподобяващи, пластини или индивидуално отлети. Материалът от който се изработват имплантатите може да бъде метал, порцелан или пластмаса. С най широко приложение са титановите имплантати.  Изчаква се  остеоинтеграция за около три месеца и се протезира, т.е. върху имплантата се поставя изкуствен зъб, коронка или мост.  При определени условия е възможно върху имплантата да се постави веднага коронка. Степен на успеваемост над 95% . При успешна манипулация, имплантът е практически вечен .  Манипулацията за поставянето на един имплантат е напълно безболезнена и трае около 10 минути. 

Дигитализацията в денталната медицина,  означава използването на компютърни модели и системи. Началото е зададено с CAD CAM или машинното проектиране и машинното изработване. В денталната медицина дигитализацията е навсякъде. Опечатъци в кабинет с помощта на оптични сситеми. Предаване на отпечатъка, като файл до лабораторията. Проектиране на конструкцията с помощта на  софтуер и изработването и от компютърни системи. Така се изработват корони и мостове, ортодонтски апарати, имплантологични приспособления, шини за лечение на тмд и др. Така изработените конструкции са изключително точни и носят висок медицински и биологичен потенциал.

Циркония се използва за изработка на  коронки и мостове   с  изключителна прецизност и точност към изпиления зъб. Биологичната поносимост е сравнима с тази на естествения зъб. Цирконий е определено най здравият съвременен керамичен материал в денталната медицина. Също така цирконият е много естетичен материал и позволява, създаването на зъби идентични с естествените. Първоначално изработван, като кепе от цирконии и покрит с козметична керамика, днес се изработват монолитни корони и мостове изцяло от цирконии, които са изключително здрави. В търсене на естетика достижима от природата се развиват и други керамични сситеми. Такава е литиев дисиликат керамиката. Тя е изключително естетична, тоест носи свойствата на естествените зъби. С по малка здравина от цирконият, но се циментира изключително здраво за зъбните тъкани. Правилният избор между различните керамични системи от клинична гледна точка е изключително важен за тяхната дълготрайност в условията на устната кухина. 

Нуждата от качествено зъбопротезиране е свързана не само с функцията, но и с естетиката. Водени от този подход както и от улеснението което съществува при протезиране на депулпирани зъби  в България се преподава и масово практикува умъртвяването на зъби подлежащи на протетично лечение-един крайно неправилен акт, водещ след себе си до тежки усложнения. 

Въпроси:

1.              Нужно ли е да се умъртвяват зъби подлежащи на протетично лечение?

2.              Малпозицията на зъбите показание ли е за умъртвяване?

3.              При кои случаи се умъртвяват зъби подлежащи на протетично лечение?

4.              При къса клинична коронки и зъби с оголени шийки нужно ли е тяхното умъртвяване?

5.              Нужно ли е пациента да е запознат с акта на умъртвяване на зъбите му? 

Отговори:

1.                Към девитализацията на зъби подлежащи на протетично лечение трябва да се пристъпва изключително внимателно. Тове е  акт който статистически показва късни усложнения който  могат да бъдат преследвани от закона.

2.              При зъби който са в малпозиция тоест ротирани, вестибуло или лингво преместени и извън зъбната редица с изключение на прораснали зъби,  първо се пристъпва към ортодонско лечение и въвеждането на зъбите в нормална зъбна дъга след което се протезира.

3.              При всички останали случай освен при силно разрушени зъбни коронки се изпиляват витални зъби  при спазване на протокола за това и се покриват с временни корони.

4.              При спазване на клиничният протокол и изработването на тънкосттени  високо прецизни керамични корони с повишени якостни качества и тяхното циментиране с композитни цименти по нови методи комбинирано с хирургична подготовка за протезиране няма нужда и е абсолютно противопоказно девитализирането на зъбите.

5.              Когато се налага девитализация тя става само с изричното писмено съгласие на пациента предвид възможността от наказателно преследване.

Зъби който подлежат на протетично лечение не трябва да бъдат умъртвявани освен при изрични показания за това каквито могат да бъдат липса на ретенция във формата на зъбът и нуждата от щифтово възстановяване, силно прораснали зъби-Феномен на Попов Годон, нежни и грацилни зъби при, който има риск от оголване на пулпата предвид препарацията за коронка. Като извод може да се приеме и фактът, че оставянето на живи зъби под корони не е абсолютизиран и автоматичен акт, а се прави само след правилна преценка на конкретната клинична ситуация. При нужда и показания за това, могат да бъдат умъртвени зъби, но само при изричното съгласие и информираност на пациента. Ясен белег за успехът и дълготрайносттта на конструкцията е точното спазване на клиничният протокол при изпиляване на зъбите , използването на временни корони, техниката на циментиране и оклузията.

1.Мит: ортодонтските брекети са грозни

Това въобще не е вярно. Брекетите могат да се направят от различни материали и цветове. Могат да се направят и също така абсолютно прозрачни и почти невидими.

2.Мит: Брекетите трябва да се носят дълго време

Това не така. Повечето деформации се решават за период от около  една година. Разбира се има и такива които изискват и по продължително носене.

3.Мит: При изработване на коронки и мостове , зъбите под тях трябва да се умъртвяват задължително

Това е абсолютно противопоказно тъй , като при умъртвяването зъбната структура спира да се храни и зъбът става трошлив и податлив на счупване даже под коронки.

4.Миенето на зъбите по няколко пъти на ден може да разруши емайлът им

Това е отчасти вярно само при условие , че се използват твърди четки и пасти за зъби със силен абразивен ефект.

5.Мит: Използването на дъвки с ксилитол може да замени миенето на зъби с четка и паста

Това не е достатъчно. Ако не можете да миете зъбите си след всяко ядене използвайте дъвки без захар за почистване на зъбите си за не повече от 10 минути.

6.Мит: Не мога да мия зъбите си когато ми кървят венците

Това не е така защото именно кървенето на венците е симптом на възпалението им. Използвайте четки с мек косъм и паста за възпалени венци.

7.Мит: След като кариозен зъб се обтурира , няма да има повече кариес

Това не е така защото е възможно появата на нов кариес , поради тази причина трябва да се поддържа добра хигиена и да се посещава редовно зъболекар.

8.Мит: Мъдреците трябва да се вадят на всяка цена

Не вадете мъдреците си, освен ако те не ви създават наистина непоносими проблеми. Понякога могат да послужат за направата на мост или задържане на протеза.

9.Мит: Не трябва да се поддържат млечните зъби защото те и без това ще отпаднат

Това не е така защото неподдържането им освен лоша хигиена , възпаление на венците може да увреди и зародишите на постоянните зъби под тях.

10.Мит: Всички зъболекарски процедури са болезнени

Това не е така предвид на факта , че  винаги е възможно употребата на упойка която да направи манипулацията безболезнена.

Създателят на фасетите д-р Чарлз Пинкъс бил практик в Бевърли Хилс и голяма част от неговите пациенти били артисти и работници във филмовата индустрия.  Те постоянно питали Пинкъс как да променят своята усмивка за нуждите на филмите за Дракула и той трябвало да намери начин да стори това бързо, безболезнено и ефективно, експериментирайки с различни техники за да задоволи техните очаквания. Следвайки тези очаквания Пинкъс изпича тънък слой порцелан върху платинено фолио и го изгражда така , че да не пречи на нормалните функции на устата и зъбите. Така се появили първите фасети. Звездите искали и нови зъби които да красят усмивката им. Началото не било толкова обещаващо. Звездите не можели да ядат със своите нови зъби , а ги използвали само по време на снимките. Фасетите не били свързани към зъбите стабилно - по това време /1930/ адхезивната или свързващата технология не била все още открита.  Пинкъс свързвал фасетите за зъбите на звездите с обикновена зъбна пудра. Така всъщност се родила “Холивудската усмивка”. През годините фасетите се наложили като основен козметичен и естетичен стандарт в стоматологията. Тъй като филмовата индустрия придобивала огромни размери и влиянието на филмите върху хората било огромно, все повече пациенти се обръщали към своите стоматолози с молбата да направят техните усмивки подобни на холивудските звезди. Стоматолозите и стоматологичната индустрия започнала да изучава и развива технологията на фасетите.  Основната пречка се явявало закрепването на фасетите за зъбите на пациента, това рязко се променило след създаването на адхезивната процедура от Бинокуур през 1955 година. Тази година може да се счита за начало на стабилна и продължителна работа върху създаването на трайните фасети и тяхното постоянно фиксиране в устата на пациентите.  В началото свързването на фасетите ставало с помощта на пластмаса и това не било толкова естетично и приятно за самите пациенти. През 1972 д-р  Алън Роше публикува статия за ецване на емайла и подготовка на фасетите с цел тяхното трайно фиксиране върху зъбите на пациентите. Първоначално във Франция , а после и в Англия са завършени клинични случаи с трайно фиксиране на фасети. Независимо , че Роше публикува три годишен период на изследване постепенно неговите открития затихват във времето. През 1975 Фаунс използват индиректни фасети от композитни материали , изработени с топлина и под налягане. Седемдесетте години се създава така наречената техника Мастик, на пластични фасети. Това са предварително изработени пластични фасети. Те дават възможност на стоматолозите да преоформят фасетите в устата на пациентите  и по този начин да се постига един по добър и траен резултат. Всъщност това били готови форми на фасети дебели около 0.2 мм. , които се донагласяли в устата на пациента и се фиксирали за неговите зъби с помощта на пластмаса. Процедурата била проста и по този начин се завършили не малко успешни и естетични случаи. За жалост новите фасети трябвало да се пазят от каквито и да било дъвкателни сили и също така поради факта , че лепилото съдържало амини , те променяли цветът си много бързо и започвали да чернеят в период на около 2 години. Етап в развитието на фасетите става директната композитна техника , която е възможна благодарение на развитието на добри материали – композити за нуждите на стоматологията. В едно посещение пациента получавал желаната усмивка. Отговорноста на стоматолога била голяма. Той трябвало да бъде запознат с материалите, свързването, скулптурирането , оцветяването на фасетите. Директните фасети можело да бъдат изработвани без никакво зъбно изпиляване или с минимално такова. Постепенно тази техника била изместена от изработването на порцеланови фасети и тяхното трайно фиксиране с помощта на специални лепила./фиг3,4/ Директните фасети не ангажирали зъботехникът и стрували по малко от порцелановите фасети.   Двете направления директни и индиректни порцеланови фасети набрали сила и се развили  благодарение на появата  на нови материал и технологии при работа с тях. Днес и двете направления имат място и привърженици както сред стоматолозите така и сред пациентите. Керамичните системи се развили значително. Появила се технологията за изработване на пресована керамика. През 1991 година според Маклийн се появила първата такава технология от фирмата Ивоклар. Двадесети век имена като Джон Каламия, Голдщтайн и Симонсен издават публикации в който разглеждат своите успехи с фасети. В света на стоматологията се издават монографии, откриват се материали. Именно тези публикации дали едно ново начало за стоматолозите . Огромно значение има развитието на адхезивната технология и развитието на лепилата за цименти. Сред най голяма заслуга за това може да се спомене фирмата Ивоклар и развитият от нея цимент Вариолинк. Появили се различни по твърдост, издържливост и естетика порцеланови маси. В Щатите според някой учени между 50 и 70 процента от стоматолозите са изработвали фасети. Това довело до бурно развитие и клинично използване на фасетите – фасетоманията завладяла светът. В България изработването на фасети има своите традиции. Не малко стоматолози изработват фасети както по директен така и по индиректен метод. Множество зъботехнически лаборатории са подготвени и изработват фасети от високо качествен стоматологичен порцелан. Разбира се има още много какво да се желае по отношение на тази изключителна и ефикасна технология. В света на естетика фасетите вече заемат едно трайно и непреходно място.

Естествено , че повечето от пациентите са запознати с това , че истински красиви зъби се създават само от екип зъболекар-зъботехник. Много често работата на зъботехникът остава в сянка, но всъщност той е основен играч в отборът правещ усмивките. Често зъботехникът покрива не дотам добре свършената работа на зъболекарят и пациентите си тръгват доволни и щастливи благодарение на него.

Трудът му не бива да бъде подценяван тъй, като работата на един добър зъболекар може да бъде опорочена от не дотам добър зъботехник и обратно. В България зъботехниците са поставени в не дотам изгодна позиция на второстепенни играчи в битката за красиви зъби , но често те са хората които измъкват колата от калта. Организацията на зъботехническата дейност става във висококвалифицирани лаборатории. Направата на красив и точен зъб е изкуство и то всъщност се учи , но и е дарба. Дарба за изящество, изкуство което се практикува цял живот и което се усъвършенства постоянно. Немислимо би било пренебрегването на работата на зъботехникът, още повече на това , че всъщност неговата работа директно и пряко се вижда в устата на пациентите ни. В България практикуват цели плеяди от добри зъботехници някой от , които водят началото си далеч във фамилното си родословие.

Инвестицията които една зъботехническа лаборатория прави за да съществува е огромна. Трудът на зъботехникът често е съпроводен с вредни за здравето условности, като прах, миризми, топлина и други.

Работата на зъботехниците в условия на криза е изключително трудна защото ако един зъболекар може да прави пломби, да вади зъби и куп други манипулации, зъботехникът прави само ограничен кръг от тези дейности.

Не е тайна , че до всеки добър зъболекар стой редом и добър зъботехник . Това е неразривна връзка.

Затова салют за човекът, който всъщност прави вашите красиви зъби-зъботехникът.

Коронката ми е много висока, не мога да се храня, чувствам, че това не са мойте зъби, не мога да свикна със зъбите си. Това са само част от усещанията, които пациентите споделят и са директно свързани с една тайнствена думичка - оклузия. Няма пациент който би изтърпял най красивите зъби на света, ако те не са му удобни, ако не са полезни за неговото хранене, говор и ежедневни дейности. Много често поставените изкуствени зъб, бързо изпълняват ролята си и се налага тяхната преждевременна подмяна. Колко дълго ще стоят зъбите в устата ви, колко дълго ще ви служат, как ще ви служат, ще бъдат ли те комфортни за вас, ще можете ли да ги изпозвате така сякъш са естествени зъби, ще имате ли болка, възпаление? Отговора отново е оклузия. Думичката оклузия означава затварям, акт на затваряне на дъвчене. Какво обаче стой зад това значение - най просто казано, това е природа, естественост, биосъвместимост, абсолютно сходство с творението. Това е начин да създадеш зъби по подобие на първоначалното творение. Да имитираш по такъв съвършен начин природата, че усещането и живота на пациента да бъдат в пълен комфорт и унисон с нея. Оклузията не е лесен начин да бъдем близо до съвършенството. Тя е комплекс от нормално и спокойно усещане на зъбите един към друг, на мускулите, нервите, меките тъкани, ставите, гръбначен стълб, таз, стъпала и целият организъм. Разглеждането на зъбно челюстната система отделно от организмът е безмислено. Те са едно цяло. Хармонията на стави, кости, мускули, фасции, нерви е основополагаща. Какво трябва да знаем за оклузията и до колко може да се вникне в нейното значение. Няколко са основните компоненти на дъвкателната система, зъби, мускули, нерви, ставен апарат, зъбодържащ апарат. Всички те са взаимозависими една от друга и тяхното отделяне предизвиква дисхармония. Човек има нормалност с която обикновено се ражда, променя в течение на живота, след което човек се адаптира към промените настъпили в по късна възраст или поради други причини и преживява сравнително комфортно живота си. Именно способността за адаптация към промяната на първичната нормалност е най значима. Около 80 % от пациентите се адаптират към проблемите на дъвкателната си система. Останалите обаче не могат и се налага да търсят помощ от специалисти. Нека да се върнем пак на оклузията и нейното значение - зъби и зъбни повърхности , които се затварят по точен начин, мускули който действат синхронно и комфортно, подпомагайки системата , ставен апарат във вид на горночелюстната става която функционира безпроблемно и без болка, това са трите стълба върху които се крепи оклузията като комплекс. Редица школи в денталната медицина се борят за правото на собствените си възгледи по отношение, кое е по важно за самата оклузия и комфорта на пациента -зъбите, мускулите или ставата. Днес обаче е ясно едно - човешкият организъм е единна система и само нейното хармонично съществуване може да даде на човекът онова което му дава природата, а именно здраве. Какви проблеми решава оклузията - много от нас са се сблъсквали с тях, но те са толкова близо да субективните усещания, че е много трудно да бъдат решени с обективни методи. За щастие съществуват такива. Високи корони, усещането че пациента не може да затвори устата си, няма комфорт на дъвчене, болката във костта, венеца, самият зъб това е признак на неправилно балансирана оклузия. Изтриване на зъбни повърхности, малки дефекти в основата на зъбът, често приемани като шиечни кариеси, всъщност са проблеми причинени от неправилна оклузия. Болки в дъвкателните мускули, подуване. Често проблемите на самите зъби и мускули се пренасят върху ставата на горната челюст, тя започва да пука, щрака, да хрущи, често пациента има болка, не може да отвори устата си, има усещане за скованост особено рано сутрин. Проблемите не спират до тук, болката от точка, започва да се простира до вратът и раменете, оказва влияние на цялото тяло. Обратното също е вярно. Проблеми на опорно двигателният апарат, фасции, мускули, сухожилия оказват директно и пряко влияние на дъвкателният апарат и лицевата област. Едно от най често срещаните заболявания на съвременният човек, а именно бруксизмът или стискане и скърцане със зъби е като резултат отново от проблеми с оклузията. Оклузията не само създава проблеми, тя и решава голяма част от проблемите, които могат да възникнат в бъдеще. Тя подпомага дълготрайността на конструкциите в устата на пациента, тяхната функционална и естетическа стойност. Тя е пряк отговорник за пълното здраве на дъвкателният апарат. Самата наука оклузия е един сбор от принципи, системи, подходи, лечебни методи, които имат една единствена цел - да помогнат на пациента да върне естественото си усещане и действия. Да се решават проблеми свързани с оклузията не е лека задача и обикновено с това се занимават дентални лекари специализирали в тази проблематика.  За щастие  у нас  има специалисти способни да решат всеки проблем, който оклузията може да създаде. Усмивката носи индивидуалност, тя създава човешкият облик и изгражда поведението му. Да функционира, да работи, да служи е  по важно отколкото само да изглежда добре. Спокойно може да се каже, че именно оклузията е онази част от съвременното дентално лечение, която  в най голяма и пряка връзка  е отговорна за комфорта, функцията, дълготрайността и разбира се красотата на всяка една усмивка.